Стандарти за ранно детско развитие - Познавателно развитие

В отговор на необходимостта от прилагане на системен, интердисциплинарен подход към ранното детско развитие, експертен екип под ръководството на Института за изследване на населението и човека към БАН с подкрепата на УНИЦЕФ България създаде стандарти и стратегии за развитие и учене. Стандартите отразяват основните постижения в опита на детето в процеса на неговото физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие.

В поредица от публикации ще Ви представим основните компетентности, знания и действия, които са характерни за развитието на детето до момента на постъпването му в детската гадина в периода 30-36 месеца.

Познавателно развитие в периода 31 – 36 месеца

I Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки

1.        Детето може да повтори две – три числа от едно до пет в точната им последователност.

2.        Използва предишно знание, задава въпроси, за да формира предположения, и прави заключения.

3.        Започва да разбира причинно-следствени връзки със социален характер (например „Митко е радостен, защото е получил подарък“).

4.        Разбира някои причинно-следствени връзки, свързани с естествените явления, както и закономерни промени във времевата последователност (например облаци – дъжд, смяната на цикъла „ден – нощ“).

5.        Предвижда някои промени в обектите при различни въздействия (като: дрехите стават мокри при дъжд), като знае, че причината предхожда следствието (например падането е преди счупването на чашата).

6.        Знае как променен обект може да се върне в първоначалното си състояние (на-пример лепилото ще залепи счупената чаша).

7.        Съпоставя обекти в по-сложни последователности.

II Наивни теории за света. Знания за одушевеност-неодушевеност и физически закономерности

1.         Детето разпознава различни малки детайли на типични растения и животни, които познава (например показва кое насекомо няма крила).

2.        Използва познати обекти в зависимост от техните свойства (например разделя обекти на твърди и течни).

3.        Познава повече физически характеристики на обектите и прави опити да ги описва (цвят, форма, твърдост).

4.        Познава повече основни пространствени отношения (например върху, под).

5.        Приписва психологически характеристики на хора, а не на неодушевени обекти (например хората растат, мислят, виждат и изпитват емоции, а неодушевените обекти не могат).

6.        Може да обясни разликата между неодушевени и одушевени обекти от един вид (например играчки насекоми и истински насекоми).

7.        Разбира някои разлики между одушевени обекти (например животните ходят, а растенията – не)

III Познание за количество и числа

1.        Детето започва да разбира действието „измерване“ и някои средства за него

(като лъжичка, линийка).

2.        Брои до четири-пет.

3.        Преброява до три обекта.

4.        Разпознава някои количествени отношения, които означават: „всички“, „никой“, „нищо“, „повече“, „по-малко“.

5.        Използва степени за сравнение, като показва и/или назовава предметите по го-лемина.

IV Символни функции

1.        Детето включва въображаеми обекти в игрите си.

 

2.        Съпоставя обекти и изображенията им и може ограничено да използва модели на истински обекти (например възрастен му показва на картинка къде е скрита играчка и то успява да я намери в истинската стая, разпознава предмет по схема-тичната му рисунка).

V Решаване на проблеми

1.        Детето показва интерес към решаването на математически проблеми (например при въпрос казва кой има повече сладки).

2.        По-често използва решението на предишен проблем, за да реши настоящ.

3.        Може да прави по-сложни аналогии (например: „Ние живеем в къща, а птичето – в гнездо“).

VI Категории и класифициране

1.        Детето сортира обекти по множество признаци (цвят, форма, големина).

2.        Използва думи, за да означи йерархията на категориите (например: кучето и прасето са животни).



bottom